1) Предложение за Директива, въвеждаща правилата по Стълб 2 на BEPS 2.0.
Проектът на Директивата има за цел да приложи сред всички държави-членки на ЕС минимално ниво на ефективно данъчно облагане (т.е. под формата на допълнително данъчно облагане в съответствие с договорената минимална данъчна ставка) чрез прилагане на Правилото за включване на доходите („ПВД“ или Income Inclusion Rule (“IIR”)) и Правилото за нискооблагаемите плащания („ПНП“ или UnderTaxed Payments Rule (“UTPR”)), наричани заедно „правилата GloBE“.
Правило за включване на доходите
ПВД ще се прилага по отношение на нискооблагаемите доходи на дружествата в групата (наричани „съставни дружества“), установени в юрисдикции, в които не отговарят на минималната ефективна данъчна ставка от 15%. По смисъла на предложението, посоченото дружество-майка на групата, когато се намира в ЕС, ще събира и плаща своя разпределяем дял от допълнителния данък, дължим на данъчните власти в своята страна. В предложението са очертани специфични и сложни правила за изчисляване на ефективната данъчна ставка и допълнителния данък в рамките на мултинационалните групи, както и последващите разпределения на данъци и задължения на дружествата в тази връзка. Очакваните разпоредби, дори покриват трансграничните данъци или потоци от доходи в ситуации, включващи място на стопанска дейност, прозрачни дружества, контролирани чуждестранни компании („КЧК“), хибридни образувания, специфични режими на данък върху дивиденти и т.н.
Въпреки това, за да се запази суверенитетът на всяка държава членка, Директивата предвижда, че дадена държава членка може да избере да прилага и събира вътрешно допълнителния данък за дъщерни дружества, намиращи се в нейната юрисдикция, т.е. такива, които не се облагат с данък или са с ниско ниво на облагане.
Правило за нискооблагаемите плащания
От друга страна, ПНП ще играе роля на предпазно правило към основното ПВД, ако глобалната минимална ставка не е наложена от страна извън ЕС (обикновено когато не се прилага ПВД или в случай, че се прилага, но не се предвижда данъчно облагане, или се предвижда ниско ниво на данъчно облагане), където е установено крайното дружество на групата. В такъв случай, дружествата, част от такава мултинационална група от предприятия, установени в държава членка, ще трябва да заплащат в своите юрисдикции част от допълнителния данък, свързан с дъщерните дружества с ниски данъци в групата. По подобие на горното, са определени специфични правила по отношение на изчисляването и разпределението на допълнителния данък съгласно това правило.
Обхват на Директивата
Новите правила следват плътно правилата, представени от ОИСР и са насочени към големи мултинационални компании с комбиниран оборот на групата от най-малко 750 милиона евро (въз основа на консолидирани финансови отчети), осъществяващи дейност в държава-членка на ЕС или в трета страна. Противно на правилата на ОИСР обаче, групите от изцяло местни компании от ЕС също ще бъдат обхванати от предложения режим. Правителствени организации, международни организации или организации с нестопанска цел, някои видове фондове (например пенсионни или инвестиционни), които са дружества-майки на мултинационална група, няма да попадат в обхвата на Директивата, доколкото тези дружества обикновено са освободени от местния корпоративен данък.
Редуцирането на данъчната основа до 5% (постепенно намаляване от 10% за разходи за заплати и 8% за активи в преходен десетгодишен период) като цяло също се предвижда, от стойността на материалните активи и заплатите, освен ако не е решено, да се прилага от дружество в дадена държава. В допълнение към това, правилата за минимално данъчно облагане няма да бъдат приложими в случай, че дружество в рамките на мултинационална група реализира среден приход под 10 милиона евро и среден квалифициран доход или загуба от по-малко от 1 милион евро в юрисдикция (наричано „правилото на изключване на минимални суми печалба “) и при условие, че паралелно е поискано такова изключване.
Директивата също така разглежда специални правила за корпоративни преструктурирания и подобни сделки, холдингови структури заедно с режимите на данъчен неутралитет и разпределяне.
Задължения за деклариране
Компаниите, попадащи в обхвата на Директивата, ще бъдат обект на задължение за деклариране чрез данъчна декларация за допълнителен данък в съответните юрисдикции, освен ако декларацията не е подадена от мултинационалната група в друга юрисдикция, с която съответната държава членка има споразумение за обмен на информация. Неспазването на задълженията, произтичащи от предложената Директива, може да доведе до предвидени санкции в размер на 5% от оборота на дружеството през съответната фискална година.
Краен срок за транспониране и влизане в сила
Предложените правила съгласно проекта за Директива трябва да бъдат одобрени от всички държави членки и впоследствие да бъдат транспонирани в техните национални законодателства до 31 декември 2022 г. ,и да влязат в сила от 1 януари 2023 г.
Правилата за прилагане на ПНП обаче трябва да се прилагат от 1 януари 2024 г., за да се позволи на юрисдикциите на трети страни да прилагат ПВД като първа фаза от прилагането на GloBE правилата.
Допълнителни цели
Наред с горното, споразумението по Стълб 2 предвижда правило, базирано на спогодба, а именно правилото за обекта на облагане („ПОО“ или Subject to Tax Rule (“STTR”)), което позволява на юрисдикциите да налагат ограничено облагане при източника на определени плащания между свързани лица, които подлежат на облагане с данък под минималната данъчна ставка. Това правило, обаче, изглежда понастоящем изключено от обхвата на Директивата и правилата на ОИСР, но се предвижда да бъде разгледано и адресирано в двустранните данъчни спогодби.
В допълнение, Комисията обмисля изменение на Директивата за плащане на лихви и роялти между свързани дружества от различни държави членки, водещо до въвеждането на подхода за „подлежащ на данъчно облагане“ в съответната страна. По същия начин, бяха обсъдени адаптации на настоящите правила за КЧК съгласно Директивата на ЕС срещу практиките за избягване на данъци във връзка с въведените правила по Стълб 2.
2) Предложение за Директива за предотвратяване на злоупотреби с фиктивни дружества („ATAD 3“)
Предложението за Директива на Съвета се състои от правила за предотвратяване на злоупотреби с фиктивни дружества за данъчни цели след публикуваното Съобщение относно данъчното облагане на бизнеса за 21-ви век („Съобщението“), в което се излага визията на Европейската комисия да предостави справедлива и устойчива данъчна система на ЕС. За разлика от проекта за Директива за въвеждане на минимално ниво на данъчно облагане, това предложение има за цел да се справи с практиките за злоупотреба с данъци чрез местни лица за данъчни цели на ЕС с никаква или минимална икономическа дейност, независимо от тяхната правна форма.
Комисията предлага подход от седем стъпки за дружествата в обхвата на Директивата, чиито ключови съображения са разгледани накратко по-долу:
Оценка на „входните“ критерии и съответните задължения за докладване
Първата стъпка се състои от три кумулативни „входни“ критерия, базирани на специфични тестове, главно относно трансграничните дейности, вида на спечелените доходи, както и ефективността на управлението и наличието на администрация за бизнесите, попадащи в обхвата на новите разпоредби. В рамките на новите правила се предвиждат няколко ограничения и изключения (например относно дружества, чиито акции се търгуват публично, специфично регулирани финансови дружества, някои холдингови дружества с оперативни бизнеси в същата държава членка и др.).
Ако не се прилага изключение и “входните” критерии са изпълнени, дружеството се счита за изложено на риск за целите на проекта, поради което трябва да отговори на допълнителни изисквания за докладване, за да подкрепи позицията и дейността, която поддържа в съответната юрисдикция.
Компаниите, за които се счита, че отговарят на рисковите фактори, посочени по-горе, докато не успяват да преминат съответните индикатори по същество (напр. по отношение на помещения, които компанията използва, наличието на активни банкови сметки, статутът за данъчни цели на нейните директори и нейните служители) чрез своите данъчни декларации, се считат за „фиктивни дружества“ и следователно попадат в обхвата на Директивата.
Оборимост на презумпцията и последици за предполагаеми „фиктивни компании“
Местните лица за данъчни цели на ЕС, които не могат да докажат, че отговарят на съответните индикатори по същество, ще имат възможност да опровергаят презумпцията, че са фиктивна компания. Те ще трябва да представят допълнителни доказателства, доказващи, че извършват действителна икономическа дейност или не се ползват от или създават данъчно предимство за себе си и/или за цялата група като цяло.
Неспазването на това, обаче, може да доведе до отказ от предимства, предоставени съгласно данъчните спогодби и директивите на ЕС. В такъв случай, данъчните администрации могат да откажат и издаване на удостоверение за местно лице за данъчни цели на фиктивна компания, или да предоставят такова удостоверение, но посочващо фиктивното естество и характеристики на съответната компания.
В допълнение, данък при източника на нивото на плащащо дружество към фиктивна компания може да се приложи за плащания към трети страни, докато „прозрачния“ характер на фиктивното дружество (ако се счита за такова), ще бъде пренебрегнато за данъчни цели.
Автоматичен обмен на информация
Предложението въвежда режим за оповестяване на информация между държавите членки за всички субекти, считани за изложени на риск, с цел да се измени и Директивата за административно сътрудничество в областта на данъчното облагане („ДАС“) с този ефект.
Най-важното е, че една държава членка ще може да поиска от друга държава членка да извърши данъчна проверка на дружества, докладващи в предходната юрисдикция.
Санкции
Проектът предлага минимална санкция за неспазване на предвидените правила, състояща се от най-малко 5% от оборота на дружеството.
Допълнителни съображения
Очаква се проектът на Директивата да въведе допълнителни задължения за спазване по отношение на местните лица за данъчни цели на ЕС, както и административна тежест за данъчните органи. Предвид това, и допълнителната несигурност около новите разпоредби, може да са необходими промени и разяснения, които да бъдат направени преди приемането й.
Всъщност, минималните изисквания за реална дейност по същество биха могли да бъдат полезен инструмент при прилагането на теста за основна цел („Prinicipal purpose test“) в контекста на поискано данъчно облекчение съгласно данъчна спогодба.
Срок за транспониране и влизане в сила
Ако бъде приета от държавите членки, Директивата следва да бъде транспонирана в техните национални законодателства до 30 юни 2023 г. и да влезе в сила от 1 януари 2024 г.
